От всички най-велик е онзи, който се отказва от царството на скръбта ♥ Халил ДЖУБРАН
Царят – отшелник
Разказаха ми, че в една планинска гора живеел сам-самин млад мъж, който в миналото бил цар на огромна страна оттатък Двуречието. Разказаха ми още, че той по своя воля се отказал от престола, напуснал земята на своята възхвала и си избрал за обител пустошта. И аз си рекох: „ Ще потърся този човек и ще узная тайната му, тъй като който се отхвърля от царство, вероятно се нуждае от нещо по-велико от царство. ”
Още същия ден отидох в гората, която бе негов дом. Намерих го седнал под бял кипарис, а в ръката си като жезъл държеше тръстика. Поздравих го по този начин, както се поздравява цар. Тогава той се извърна към мен и богатство ме попита:
– За какво си пристигнал в тази гора на покоя? Дириш измежду зелените сенки изгубената си идентичност, или леговище за помрачената си душа?
А аз отговорих:
– Търсех теб, тъй като желая да схвана какво те е предиздвикало да замениш царство за гора.
Той рече:
– Кратка е моята история, тъй като ненадейно и за момент се пръсна сапуненият мехур. Ето по какъв начин се случи. Веднъж си стоях на един прозорец в двореца. В градината се разхождаха основният камерхер и някакъв задграничен делегат. Като наближиха до мен, чух по какъв начин камерхерът споделя: „ Аз съм като царя – жаден за мощно вино и гладен за всевъзможни комарджийски игри. И също като господаря съм по манталитет експлозивен. ” Сетне камерхерът и пратеникът изчезнаха измежду дърветата. Ала след малко още веднъж се появиха и камерхерът към този момент говореше за мен: „ Моят стопанин, царят, е като мен – добър стрелец е, обича музиката и се къпе три пъти на ден. ”
Царят замълча, а след момент добави:
– Същата вечер напуснах двореца единствено с облеклата на гърба си, тъй като не желаех повече да бъда властник на хора, които възприемат моите пороци и ми приписват своите добродетели.
Аз рекох:
– Чудно в действителност, и прекомерно необичайно. А той отвърна:
– Не, друже, ти открехна вратата на моите мълчания, само че откри единствено дреболия. Та кой не би заменил царство за гора, където сезоните пеят и танцуват? Много са тези, получили против царството си надалеч по-малко от самотата и сладкия уют на уединението. Безброй орли се спускат от висините, с цел да заживеят с къртиците – та да узнаят тайните на земята. Някои се отхвърлят от царството на фантазиите, с цел да не бъдат отдалечени от тези, които нямат фантазии. Други се отхвърлят от царството на голотата и покриват душите си, та останалите да не се срамят, съзирайки истината разголена и хубостта – разбулена. А от всички най-велик е оня, който се отхвърля от царството на скръбта, с цел да не се усеща горд и пустославен.
Сетне той стана, опря се на тръстиковата пръчка и сподели:
– Сега иди в огромния град и седни пред портите. Наблюдавай всички, които влизат и излизат. И ще познаеш кой е роден цар, но е без царство. И кой е зависим на плътта, само че ръководи посредством духа – при все това това не е известно нито нему, нито на поданиците му; и кой привидно ръководи, само че в действителност е плебей на робите си.
След като изрече тези думи, той се усмихна и на устните му блестнаха голям брой зори. Сетне се обърна и пое във вътрешността в гората.
Аз се върнах в града и застанах пред портите, с цел да следя минувачите, както той ми беше заръчал. И от този ден, та до през днешния ден, безброй са царете, чиято сянка легна върху мен, и прекомерно малко поданиците, върху които легна моята.
От: „ Предтечата ”, Халил Джубран, изд. ФАМА
Рисунка: The Thinker by Kahlil Gibran
